неделя, 25 януари 2009 г.
петък, 16 януари 2009 г.
вторник, 6 януари 2009 г.
Само с наливане на пари, на европари дори не върви.
Пащаме данък на дявола С трънясали градини, полета, пасища. Овошни дървета от селските дворове и улици масово съхнат. Тези, на полето отдавна сечем, като дърва за огрев. Не може да береш плодове без грижи. Чрез вируси се унищожават реколти на цели държави за да се владее пазара от същите стоки, произведени другаде.
Преди всеки български селски двор произвежда домати сорт „идеал” Сега се произвежда само всякакви семена от „дълготрайни” сортове домати пипер, зеленчуци и препарати, но до реколта не се стига. Доматената чума изтребва корените, Същото е и в градините на поелите риска да си изкарват хляба с производството на зеленчуци- преди да завържат годен плод стеблата почерняват и изсъхват. Така се решава и въпросът с унищожаването на домашното консервиране. „Бурканената индустрия умря, поразена от разнасящата вирус дребна мушица. Други вредители сушат дворните сливи, круши праскови. За да се харчат вносните плодове, Преди години ги докарваха по коледа. Сега са заринати пазари и супермаркети. Пазарната икономика, на която толкова много заложихме, да ни изведе по пътя на свободната инициатива, на равните възможности се оказва „белезници” на селскостопанските ръце. Трънясали дворове и полета пълни с вносни стоки търговски обекти. Модерните методи на цивилизацията ни поробва. Като погубва идеите ни за по добър живот в зародиш. Като ни отказва от възможността да използваме парцелите земя, овощните дървета в дворовете . Да притежаваш нива, двор – е да имаш част от земното кълбо. Днес „Де юре”държавата поощрява частната собственост. “Де факто” няма помощ. щом невидими вредители унищожават реколтата. Невидима война за пазарите за земеделска продукция. Има средства за унищожаване.В съшност те превръщат в средство за печелене на компании, произвеждащи химикалите и те не са български и не са тааака ефективни.
Животът е борба за оцеляване с нищожни възможности Модерното насилие ни превръща в нация за консумация. Това е глобална тенденция, не национална а международна на управляващите света успешна стратегия. Кои са те? Колосалните компании. Имат монопола, а ние не си правим труда, нито да го разберем нито да го владеем. А това е егидата на капиталистическото стопанство.Другото е напразни усилия, данък на дявола.
Който плащаме доброволно. Другото е да се учим да преодлеем изостаналостта. Но..се оказва, че местата за учене, градовете на науката са превърнати в дискотеки, барове- всичко друго, ноне и в место за събиране знания. Не, в место за печалби и за натикване българската икономика в кофите за боклук. земя пустее, унищожават се реколти, покварява се ума на младите.
сряда, 31 декември 2008 г.
Продавам душа на дявола?
намирам този въпрос. “Какво би ме накарало да си продам душата на дявола?” или казано по надълго Бихте ли извършили престъпление? Бихте ли убили или наранили човек? Бихте ли откраднали голяма сума пари? Кое би ви мотивирало да извършите подобен грях? Слава, кариера, пари, власт? Или пък “по-благородна” кауза, като спасяването на човешки живот? Бихте ли отнели един живот, за да спасите друг? Въпросът си задавам вече 18 месеца по малко по различен начин. Казвам : “Какво, какво да направя, какво да дам, за да ..” и не намирам отговор , защото това което искам не е по силите на дявола или е ?! Да ми вземе душата, срещу... Всички имат причини. Различни и основателни. Ето за какво са продавани души:
Диплома за висшист, да заема мястото на мечтите за да се гордее с мен семейството и да направя много по вече от дипломирани скапаняци- купува си дипломата;
Специална кола, западна, специална жена, манекенка ( на семейни начала или няколко манекенки ) а тогава и жилища, хотели, все каквито няма никой наоколо;
Политик, да решавам съдбата на страната, което ще ме направи известен у нас и по света ( и при това богат);
Но не всички са с купени дипломи, не всички коли, къщи и хотели са направени с далавери и не всички политъици са корумпирани. Душите са невидими, както и мислите в главите ни. От една страна има начини, да продадеш душата си на дявола, да надхитриш другите, да живееш по богато, безгрижно с ореола на незаслужена- чужда слава, чужди пари, жени. Заради твоето охолство гладуват, ходят пеш и спят на открито. Умни идеи остават нереализирани, защото не са ти в глава и няма как да бъдат. Купена диплома- празно е мястото на знанията. Заместено само от дяволиите, как се краде по бързо, по вече и как се заема по висок пост, като се слага динени кори на... да го корим, че е слуга на дявола, ако искаме същото?! А защо не?! Щом други го правят и са от елита на обществото. Там са всякакви. Има и свестни, а колцина са дяволите?! Гадаем.
Такава е картината около мен, около нас. Мнозина са продали душата си на дявола доста изгодно?! Един по вече ( аз!) няма да се отрази на състоянието на обществото. То ще понесе и моята мизерия. Но гореописаните “бонуси” не ме привличат. Имам дипломи, жилище и макар, да е на село. Не заменям с градска, столична къща. Или апартамент с парно- да плащам растящи сметки? От години оцеляваме така : Повишат цена, ние ответно намаляваме потреблението, да падне на предишната сума. Например тока- изключваме уреди. Остана само климатика, компютъра, кибрит, свещи. В същото време се молим Богу. Дяволът не вирее на свещи и тамян. Ще изхвърля с душата си и олтара с вярата в живота, че доброто предстои. За всички. Искам, за мен или за него: “Болен ли си лежала или си болен гледала?” пита народната мъдрост. Питат жена и има два варианта, тя да е била болна и е оздравяла, което е надежда за всеки болен и... лошият вариант, останала е вдовица. Реалност?!. Оказа се, че жените във всички страни по света надживяват мъжете. Какво излиза. че жените в семейството или в живота са си чисти дяволи . Тъжна действителност. Не може всички жени да искат да бъдат вдовици. Обаче, ако поискам от дявола мъжете да доживяват до старост еднаква с тази на ... жените. Ще стане света малко по добър?! ЗА ТОВА ПРОДАВАМ душата си на дявола
Тогава и вълка сит и..дявола , а мъжете?! Ще живеят петилетка и отгоре по вече! Като пазят здравето на съпругите си, така и своето здраве да опазват. Нали тогава няма да сме страната с най висока смъртност в ЕС. Но защо въпросът придоби политически смисъл ?! Всичко ли е политика?! Продавам на дявола... но, предлагането надхвърли толкова много търсенето. Всичко се продава в нашата пазарна икономика и пазарът се събори... Продавам душата си на дявола, а няма дявол, който да даде цената, която заслужава. Офертата остава. Остава без промяна цената. Няма интерес от оня с рогата. Всяка душа се продава, но... не всеки кандидат купувач е дяволът, на който искаме да я продадем. Въ въпроса " На каква цена бихме продали душата си на дявола се крие някаква секретна дяволска възможност, че той жинаги ще ни куп, важното е ние да поискаме най високата цена или цената, която ни удовлетворява. Дяволът едва ли прави сделки, да удовлетворява хората. Той прави сделки само с едничка цел да ни покварява на дребно или на едро. Все едно!
Ако той можеше да даде нужната цена, не би бил дявол, а ...Господ. Не се ли молим така на дявола, да спаси човек или ... каквото и да било добро.
Кой е дяволът? Първа опозиция на Бога. Той не е безобидна твар и засега умее по добре да се възползва от нашите мъки и слабости. Да ти е контрагент не може да бъде саможертва, а самоубийство. Има грехове, които заслужават, но... няма дяволи, който да ги приемат. Но, за нищо друго не бих дала душата си на дявола. Никога! За някое добро, за това добро. Съзнателно ще я дам и само Бог е който ще го направи! Вярвайте!
Spicecomments.com - Funny Comments
Абонамент за:
Публикации (Atom)